Ако ни ухапе безстопанствено куче – каква е опасността от бяс и как да реагираме?

Бесът е най-зловещата невроинфекция, която се предава чрез слюнката на заразени животни, в частност кучета. Не всяко безстопанствено куче е носител на вируса и крие риск от заболяването при ухапване.

 

Доста нисък е процентът (под 1%) на заразените с бяс кучета  в България, а и по света. От европейските страни най-много регистрирани случаи на бяс има в Холандия, Дания и Германия.

 

Заболяването се причинява от РНК вирус (Rabies virus), имащ афинитет към нервната система на животните, включително и човека. Вирусът попада в човешкото тяло чрез ухапване от болно животно (куче, котка, вълк, чакал, лисица, хищни птици, гризачи, прилепи вампири, бясна маймуна).

 

Ухапванията от другите животни, освен кучетата, никак не са рядкост, взимайки предвид пътуванията на хората в днешно време по всякакви екзотични дестинации. В световната литература са описани случаи на ухапване от бясна маймуна и развитие на заболяване след това. Най-големият резервоар в България са лисиците.

 

Дори е установено, че при нарастване на лисичата популация над 0,2-0,3 лисици/кв.км. нараства респективно и честотата на регистрирани случаи на бяс.

 

След като проникне чрез слюнката в раната, вирусът навлиза в нервните клетки и “се изкачва“ по тях до мозъка. Там той се чувства като у дома си и започва бурното му размножаване. Това довежда до тежко смъртоносно възпаление на мозъка (енцефалит). Стигне ли мозъка, заболяването става практически нелечимо. Ето защо е особено важно след ухапване от съмнително животно да се действа колкото се може по-бързо.

 

Клинични фази в развитието на инфекцията накратко

 

Инкубационният период показва колко време след ухапването инфекцията може да остане “спяща“ и почти по никакъв начин да няма индикация, че нещо се случва. На теория този период  е от 4 дена до 2 години. Практически най-често е от 1 до 3 месеца.

 

Колкото по-близо до главата (мозъка) е ухапването, толкова по-кратък е този тих период, защото по-малко е разстоянието до мозъка, което трябва да бъде изминато от вируса.

 

На мястото на ухапване, освен болка, може да има чувство за мравучкане, изтръпване (парестезии). За да бъде спасен пострадалият, трябва да се действа по време на инкубационния период. С други думи, ако ухапването е в областта на главата (тогава може да няма инкубационен период) или близо до нея, в най-добрия случай, се разполага с 4 дни за действие.

 

Ако се прескочи инкубационния период,следват 3 класически стадия, неизменно завършващи със смърт.

 

1. Първият е продромален с неспецифични мозъчни симптоми като главоболие, уморяемост, неразположение, раздразнителност. Продължава от 1 до 7 дни.

 

2. Вторият е възбуден и протича със спазъм на гълтателната, дихателната мускулатура, мозъчно възпаление, страх от течности, невъзможност да се преглъщат течности, гърчове и др. Продължава 2-3 дни. През този стадии вирусът се е придвижил до слюнните жлези на пациента и се е размножил там. В този стадии пациентите са също толкова опасни и заразни, колкото и болните животни.

 

3. Последният (терминален) стадий е паралитичният. Той е със 100% смъртност в рамките на 24 часа и се характеризира с парализа на мускулите на цялото тяло, включително и дихателната.

 

В България има специализирани противобесни кабинети. Из страната те се намират в областните болници. В София кабинетът е един и се намира на първия етаж на Първа градска болница. Единствено там се извършва лечението и профилактиката на бяс на територията на столицата.

 

Тъй като вирусът се съдържа в слюнката на заразените животни, след ухапване раната (и попадналата в нея слюнка) трябва да се измие с вода колкото се може по-бързо като не се чака това да се извърши в болничното заведение!

 

Противобесната ваксина у нас се казва Verorab.Тя се прилага с профилактична (когато човекът е застрашен от ухапване и/или работи в опасна среда) или лечебна цел (когато е вече ухапан и не е ваксиниран).

 

Прилага се мускулно, в рамото, и в зависимост от целта различен брой пъти в определени дни, т.е. тя не е еднократна и има схема за нейното приложение.

 

Понякога се налага реимунизация. Например, ако човекът продължава да работи в опасна среда (профилактика) или ако има незадоволителни резултати след приключен курс имунизации (лечебна).

 

Когато ухапванията са множествени и/или са близо до главата, се прилага и специфичен противобесен имуноглобулин. Последният доставя готови антивирусни антитела, които неутрализират вируса и забавят или спират неговото разпространение.

 

На всички ухапани задължително се поставя и ваксина против тетанус (тетаничен токсоид).

 

Болните от бяс животни не са толкова много, че да се изпада в истерия. Ако бъдете ухапани,не е неоходимо да убивате животното и да пращате главата му в Инфекциозна болница за изследвания.

 

Ако животното е болно, то ще умре до часове. Уведомете ветеринарните власти, за да бъде то прибрано и да не представлява опастност за другите.

 

Посетете противобесния кабинет и се ваксинирайте. Няма меродавно изследване, което да даде отговор още в самото начало дали сте се заразили. Диагнозата най-точно се поставя след като се изследва мозъка на ухапалото ви животно, ако е хванато, разбира се. Във всеки един случай сте длъжни да се ваксинирате!